Последната книга, която прочетох...

"Избрани произведения" от Димитър Подвързачов - приятно изненадана съм, бях писала есе по цитат от негово стихотворение и си мислех: what the fuck?! Но след се просветлих в творчеството... уау, поклон, че е имало такива хора.

"Един живот" от Г. Мопасан... ъм, не съм особено впечатлена, но ми хареса финалът. Доста тегаво се развиваше в началото.

"В съня над пропастта" от Иван Бързаков - йее, ей това е книгата <3 прекрасно, прекрасно.

"Въведение във философията" от Карл Ясперс - полезно четиво. Хареса ми и точно както и предположих - заслужаваше си.

Антихрист Емилиян Станев - оф, дееба, ако я бях прочела преди изпита. Разкош.

Държавата Платон - oй, разкош, разкош! Убедителен е, разбирам защо много хора са искали да му осъществят идеите.

Малки смърти Камелия Кондовa - за втори път я чета.. и се дразня, че не откривам другите й стихосбирки, тази е толкова НЕПЪЛНА.

Стихотворения Калина Ковачева - точно тези не бях чела и леко се разочаровах.

Овчарова жалба Йордан Йовков - мъча я от месеци. И особено последните разкази адски ме издразниха.

Крадецът на книги Маркъс Зюсак - любима <333

zephyr написа:

Държавата Платон - oй, разкош, разкош! Убедителен е, разбирам защо много хора са искали да му осъществят идеите.

Малки смърти Камелия Кондовa - за втори път я чета.. и се дразня, че не откривам другите й стихосбирки, тази е толкова НЕПЪЛНА.

Стихотворения Калина Ковачева - точно тези не бях чела и леко се разочаровах.

Овчарова жалба Йордан Йовков - мъча я от месеци. И особено последните разкази адски ме издразниха.

Крадецът на книги Маркъс Зюсак - любима <333

Имам "Колко е живот да му се сърдя" на Кондова, ако я искаш де. :P

Малки богове на Тери Пратчет - невероятна е, простичка и все пак дълбока. <3

Тери Пратчет 'Дядо Прас'
и
Рик Риърдън 'Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Книга 3 (не помня заглавието)'

Тес от рода д'Ърбървил, Томас Харди
Интересна, ала краят не ми хареса.

Криминале Чарлз Буковски

"Ужасно досадни хора. Плъзнали са по цялата земя. И наплодяват нови досадни хора. Какво ужасно зрелище. Земята гъмжи от тях."

Просто Чарлз. Идол. Прекрасно четиво.
<3

orion. написа:

Тес от рода д'Ърбървил, Томас Харди
Интересна, ала краят не ми хареса.

Абсолютно същото.

Пътищата на свободата. Възрастта на разума Жан-Пол Сартр

Сартр.. следователно гениално.
Макар че признавам, че леко се измъчих, докато я прочета. Но, да, гениална.

Тъй рече Заратустра Ф. Ницше - о б о ж а в а м . Любимата и велика книга.

Продължението на Заратустра Херман Хесе - ох, страшна е.

<3

Сидхарта Херман Хесе

ах, блаженство. от дълго време не съм откривала автор, чиито книги да поглъщам в такова количество и за толкова кратко време.

Софокъл 'Антигона'
За пръв път да ми хареса нещо от старогръцката литература. =.=
Ноо, да. Хареса ми, даже доста.
/слагам си останалата част от мнението, тъй като съдържа спойлери и не искам да убивам удоволствието на някой друг./

Spoiler:

" Хамлет" на Шекспир.
Шекспир. Велико.
Очаквах, че ще ми хареса, но не очаквах, че ще е толкова гениално. Между редовете се крият много силни послания.

" Бел-Ами" на Мопасан.
Ама, странен е тоя човек, както каза Сел.
В началото книгата ми беше безумна скучна, но реших, че трябва все да прочета 2-3 книги от списъка и се насилих. Малко след 70-80 страница ми стана интересно и все пак през повечето време липсваше дълбочина. Единственото място, на което буквално съм изтръпвала, са темите за смъртта. Последните 1-2 глави преди Форестие да умре. <3
Хареса ми, де. Не е гениално, нито страхотно, но пък беше задоволително.

" Слънце на безсънните" на Байрон.
Много исках да чета негова поезия (няма да издавам тайната си, че желанието ми се дължеше единственото на развратния живот, който е водел. упс. издадох я вече. ;з) Има страшно хубав стил на писане. Сякаш думите се леят по листа.

Малко ще наспамя, но...

Относно горния пост - романите на Мопасан са страхотни. Скучноватия стил и липсата на дълбочина се дължат на превода, повярвай ми. Имала съм възможността да чета много творби в оригинал на френски, а превода им няма абсолютно нищо общо с реалния замисъл на автора. Много от мотивите се губят, много метафори са неправилно разбрани от преводачите. В желанието си да изразят правилно смисъла зад думите, често пишат пълни измищльотини /някои от които дори нямат смисъл/, а в момента, в който отвориш оригиналния текст и се зачетеш - много неща ти просветват :) Пожелавам на всеки да има шанса да се докосва до творчество в оригиналния му вид, защото чувството е неописуемо. Все едно цял живот си чел преводи със завързани очи. (:


И за да не е съвсееееем спамско, последно четох приказките на Х. К. Андерсен, понеже исках да се върна в детството, пък и попаднах на една статия... Ако някой го интересува - цък. Интересно е, I promise =D

На мен стила на Мопасан ми хареса. Описва страхотно. Но това не означава, че намирам книгата му за гениална. Харесвам я, както харесвам 97% от книгите, които съм прочела. Не намирам нищо специално, нищо затрогващо в нея, ако ме разбираш. Просто е далеч от начинът ми на виждане и идеите, които ме вълнуват.

Последно прочетох "Приключения в два свята" на Арчибълд Кронин.
Страшно ми хареса. Много медицина, много реализъм и убийствено лек и вдъхновяващ стил на писане. <3

И освен това във влака ... " Хайку лято".
Сборна книжчица с хайку. Взех да я прочета за обща култура, но имаше някои от стиховете, които много ми харесаха. Ама много. Хайку-то изобразява някакъв точно определен момент по особено изкусен начин, по особено затрогващ (макар че зависи от този, който го е писал) и има нещо гениално в това. В самата идея, че един миг може да бъде описан с няколко прости думи, които да накарат сърцето ти да трепне.

Ми човека е бил луд Ничий начин на виждане и ничии идеи не са близки до неговите

Вчера четох справочници на университети докато мозъка ми не започна да тече през ушите. Идилия

Въй откога не съм писала оО

Кхъъ...

Oстаряваме бавно Недялко Йорданов. Прекрасно пише <3

Малкият принц... май ще я обявя официално за моя библия.

За любовта и други демони Маркес - аа, просто, искрено съжалявам, че толкова късно започнах да го чета. Пише гениално, убийствено. Всички тъпи приказки за любовта могат да се скрият някъде от срам. Брилянтно. <3

Избрани стихотворения Пушкин - е, това ми дойде леко патриотично, досега не бях забелязала точно тази черта в творчеството на Пушкин. Все пак му предпочитам любовната лирика, по-искрена ми е.

Тортила Флет Джон Стайнбек. На Стайнбек какво да му коментирам, той си е роден гений. Забавна, изключително лесно се чете. Истинска история за приятелството.

Ecce Homo Ф. Ницше. Прекрасният ми Фридрих. Гениално.

Сълзата на клоуна Марсиа Малинова-Антони. Не съм особено очарована. Но има някои доста готини попадения.

И сенките тихо ще се слеят Пенчо Славейков и Мара Белчева . Ще ми се ВСИЧКИ хора по света да се хванат и да прочетат цялата тази поредица - Славейков и Белчева, Яворов и трите му музи и прочие. Нека видят, прочетат и се докоснат до Любовта. Истинската.

Портокаловото момиче Дж. Гардър. Че е прекрасна, прекрасна е. Но има страничния ефект да те кара да вярваш, че можеш да бъдеш с човека, когото обичаш. Едни такива блянове ти предизвиква, абе, не е много полезна. Но дъхоспираща.

Човешко, твърде човешко Ницще. Не вярвах, че ще го кажа, но, да, дойде ми в повече. Да, гениална е, няма спор, нито две мнения, но е ужасно тежка. Не я препоръчвам да се чете като първа от творчеството на Ницше.

Хроника на една предизвестена смърт Маркес. Mда, както казах: майната им на приказките - четете Маркес.

Бийтълс на името-не-мога-да-го-напиша-пък. Ако не беше вдъхновена и посветена на Бийтълс.. о, едва ли щях да я прочета. Но като бийтълско вманиачено дете - нямаше как да пропусна.

Монт-Ориол Ги дьо Мопасан.. мда, подкрепя хипотезите ми относно любовта, приятелство, живота. (и айде вече да го научавам тоя френски, че да си ги чета в оригинал <3 )

Вината в нашите звезди Джон Грийн - незнайно защо, но аз все й казвам "Вината в нашите СЪРЦА", което предполагам, че е чисто кхъ съвпадение... та, за книгата - простичко гениална е. Изключаейки несъгласието на автора с Шекспировия цитат, всичко друго обожавам.

Джон Грийн 'Вината в нашите звезди' (йеп, същата книга)
ъх. Мразя тая книга. И я обичам адски много. Мразя я, тъй като в 6 часа стоях по средата на стаята и ревах, както не бях ревала от години. Обичам я поради пракелно много причини.

Марсиански хроники на Бредбъри - о, велико <333

Влизане в Рим на Янислав Янков - очарователна поезия.. и тъжна.

Аз, Натанел. Обидата Натали Стивънс - изключвайки брутално-гадните спомени, които ми навява на моменти.. страхотна е. Но за хора с по-специфичен вкус...

Укротяване на опърничавата Шекспир - е, идол. Но не, не, не.. не ми хареса краят. Нещо ми е твърде ъ сексистко. Не трябваше да я пречупват така. Не.

Чарлз Буковски 'Поща' Не мога да кажа, че ми хареса толкова много. Беше просто... Просто нищо. Ъх.

и Джон Грийн 'Paper Towns' ой, ой, ой Марго. (Влюбих се в теб и си останах влюбена докрай, въпреки че в доста моменти ми искаше да те хвана за косата.)