Lalondale
Потребител
Любим жанр : Всичко. И под всичко имам предвид всичко.
Брой мнения : 28
От : Бургас.
 | | Заглавие: Герои на Lalondale. Сря Юли 18, 2012 8:45 am | |
| veins full of disappearing ink.Atlanta /Lucie/ Seapony. Надигам чашата с кафе отново.
Не съм нормална.
Не съм и специална.
Въпреки че ми се иска да бях.
Не съм.
Вероятно няма и да бъда.
Същото отвратително същество съм като останалите 16-годишни наоколо. Същото същество, внушаващо си, че е уникална снежинка. Простотии. Най-лошото е, че сама си вярвам.
Вярата не е полезна. Топли ти душата. И после я стъпква някъде под снега. И все пак се надявам.
Някои хора могат да рисуват.
Други са адски добри с думите.
Трети ги бива с музиката. Направо са си гениални.
Е, аз мога да дишам. Не мога да пиша, да пея, да използвам четка. Мога да преобразувам кислорода във въглероден диоксид. Не е нещо, с което ще мога да се препитавам, но все пак е по-добре от това да съм мъртва. Въпреки че с този късмет, можеше и да съм.
Стоя в кафене, с венец от върба на главата и гледам през прозореца. Не слушам другите. Не ме интересуват. Интересувам се от дъжда. Интересувам се от облаците. Даже донякъде съм заинтересована от паяците. Но не и от хората. Мога много да говоря за собствената си ужасна раса. Но няма. Колкото и да мразя хората, обаче, нямам нищо против да се запознавам с някои от тях. Не бих имала нищо напротив да си говоря с някого, само да не е някой от обичайните хора. От обикновените, простите. Не знам дали ме разбрахте. Не ме и интересува.
Въобще много малко неща ме интересуват.
Пък тези, които са ми интересни, не интересуват другите.
Харесвам си колената. Някак закръглени са.
Ако имах кон, бих го кръстила Лари. Лари е хубаво име за кон. Ама за онези белите, на сиви петна. Или сивите, които сякаш са напръскани с бяла боя и са на малки бели точици.
Следващият път ще си направя венец от маргаритки. | |
|
