Latest topics | » Музиката, която звучи в моментаВто Апр 01, 2014 12:31 am by nebel» Младият Зейфод и безопасността Пет Дек 20, 2013 2:41 pm by a Word Child» Почти безобиднаПет Дек 20, 2013 2:40 pm by a Word Child» Сбогом и благодаря за рибатаПет Дек 20, 2013 2:39 pm by a Word Child» Животът, вселената и всичко останалоПет Дек 20, 2013 2:39 pm by a Word Child» Ресторант на края на вселенатаПет Дек 20, 2013 2:38 pm by a Word Child» Пътеводител на галактическия стопаджия Пет Дек 20, 2013 2:36 pm by a Word Child» Любими автори Нед Юли 21, 2013 3:29 pm by Sky » Избор на книгиНед Юли 21, 2013 3:26 pm by Sky |
Книга на месеца |
"Книгата разказва историята на малката Лизел, която попада при приемно семейство след смъртта на брат си. Новото й семейство, макар и бедно, я приема с цялата любов, на която е способно, като новият й баща я научава да чете и разбере красотата и силата на думите."
|
| | Червената количка, Лондон | |
| | Автор | Съобщение |
---|
nebel er erinnert sich nicht mehr
Любими автори : Тери Пратчет, Рей Бредбъри Любим жанр : Фентъзи Брой мнения : 49 Възраст : 26 От : Плевен
| Заглавие: Червената количка, Лондон Вто Юни 05, 2012 9:12 pm | |
| Вратата изскърца и косъмчетата на врата й се изправиха. Този звук винаги подхранваше в Ан едни определени чувства, които, смесени с миризмата на книги, й се струваха безценни. Младата жена стъпи смело по паркета, който издаде сходен звук като вратата, само че по него се забелязаха следи от обувките й. Учуди се, че в това местенце не идват хора. Главата не можеше да побере подобни пагобни мисли, проточващи дългите си пръсти към най-мъничките й мозъчни клетки, каращи ги да се превръщат в нещо, което не са. Затова остави мислите настрана. Сега искаше да види. Да усети. Първичното. В ръцете си.
Както се очакваше, книжарницата беше празна. Отрупаните с разноцветни книжки рафтове бяха повече от скъпоценни. Ан се чувстваше като в златна мина, само че без всички миньори и техните лопати, с които добиваха златото. Тук то беше добито. И я чакаше да го поеме в ръцете си, да издуха прахта от него и после да си го купи. Но не на цена за злато. На една простичка цена. Какъв парадокс. Кой човек би дал повече пари за злато, отколкото за книга? Не знаеше. Не можеше да си го обясни. Но можеха да й го обяснят книгите. Затова хвана в ръцете си първата, която видя и я издуха нежно прахта от корицата. А, тя, корицата, бе едно от най-меките неща, които Феърлейн беше докосвала в живота си. Имаше кадифен цвят, сякаш изплетена от копринени нишки и слънчеви лъчи, но и малко лунни - за баланс. А после разгърна. Попадна на съвсем произволна страница и дъхът на стара книга лъхна лицето й. Беше опияняващо. Като че да помиришеш всички рози на планетата, усукани в малиновочервен венец. Ан зачете. Думите минаваха в главата й като влакове на гара и всеки оставаше следа от себе си. Всеки решаваше даден проблем, от влаковете слизаха пътници, а всеки даваше и нов проблем, както във всеки влак се качваха пътници. В тази книга нямаше празни гари. Имаше само такива, изпълнени с луди пътници, които нямаха брой.
А някога, незнайно след колко време, незнайно дали на същото място, тя върна книгата. Чувстваше се по-сигурна, когато хвана следващата. Тя не бе толкова изкусно направена, но също като предната, бе изпълнена с пътници. Защо ли се учудваше? Във всяка книга имаше безброй пътници. Понякога тя виждаше някои от тях. Виждаше ги, пред себе си. Като сега.
Вратата скръцна отново, но не защото Ан бе напуснала уютната книжарница, а защото някой влезе в нея. Феърлейн не се обърна. Нямаше нужда да се обръща. Знаеше, че някой пътник е влязъл и скоро ще слезе... ще си тръгне без да купи нито едно златно кюлче. Без дори да добие някое. Ала всъщност не стана така. Времето минаваше и стенният часовник, който се намираше в края на магазинчето тиктакаше. Чуваше се и глухото прелистване на стари страници някъде далеч от младата жена, тихо и приканващо. Като песен. Песента на лудия пътник. | |
| | | a Word Child “We read to know that we are not alone.”
Любими автори : Сартр, Оруел, Паланюк, Буковски Брой мнения : 126 Възраст : 30 От : Габрово
| Заглавие: Re: Червената количка, Лондон Пет Авг 10, 2012 3:13 pm | |
| Мирисът ме подлудяваше. Той бе просмукал това място и с първата ми крачка, просмука и мен. Целият разкош на света, побран в една-единствена стая, която светеше по-ярко от луната и топлеше повече от лятно слънце. (Макар че да си призная, бих предпочела да сравня този аромат със зима - толкова по-истинска, нежна и прекрасна бе тя... По-ярко от снежния блясък, по-топло от чай през хладна декемврийска утрин. Да, така е по-добре.)
Очаквах да е празна. Книжарницата. Очаквах да също толкова празна, колкото бе човечеството, отказващо да чете. Но за огромна изненада - имаше някого. Едно момиче. Едва ли бе по-голямо от мен. Първоначално ми се прииска да я подмина. Случайно попаднала тук, случайно я пропусках. Ала нещо ми направи впечатление.. не, не бяха дрехите, не бе косата, не. Беше погледът й. Беше поглед на човек, който чете.
Поех дълбоко въздух. И се приближих тихичко зад нея. В ръце държеше прекрасен том на Джордж Мартин. Или по-точно - Джордж Р. Р. Мартин.. така де - Джордж Реймънд Ричард Мартин. Джорджи-Марти, както го наричах. Имаше вкус. Усмихнах се лекичко и прошепнах: - Нещо в мен крещи, че трябва да притежавам това. Девойката за малко да изкрещи и почти изпусна книгата, докато ме поглеждаше учудено и като че ли опитваше да ме прецени. Дали съм от нашите... - Аз първа я открих. - Простичко ми отвърна тя и я притисна силно към себе си. И добре, че продавачът бе зает с глупавата си кръстословица, та не можеше да стане свидетел на това. | |
| | | | Червената количка, Лондон | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |