Книгата, която ме промени

Всяка една? Като че ли всяка книга ти дава нещо велико и те извисява за момент, а после остава приятният гъдел, че си я прочел.

Донякъде съм склонна да се съглася.
Всяка книга те обогатява с нещо и те променя. Даже да е най-голямата тъпотия, която си чел. Винаги е така.
Та, да. Всяка книга те променя по малко.
И все пак не може да няма книга, която да те е променила малко повече от останалите.
За мен беше цялата 'Хари Потър' поредица и 'Спасителят в ръжта' на Дж. Д. Селинджър. Да не забравя 'В търсене на Аляска' от Джон Грийн.
Нямам намерение да обяснявам как, защо, кога.
Промениха ме.
Даже доста.
Не мисля, че осъзнах напълно промяната, когато дойде. Просто в един момент се усетих различна, след като ги прочетох.
Стана ей така.

*обича да си отговаря в собствените яки теми ;3 *

Откъде да започна.
Да. Разбира се, че всяка книжка влияе. Особено на мен. Като гордо книжно човече, смело заявявам, че всяка прочетена страница остава следи у мен.

Но да.

Ще започна от две книги, които не мога да кажа, че са ми любими, но когато ме питат коя е първата ми или от коя съм се научила да чета.. е, сещам се за тях: "Диви разкази" от Николай Хайтов и "Най-синьото вълшебство" Петя Дубарова. Няма да пиша повече. Просто ще кажа, че това бяха двете книги, които като дете мъкнех със себе си навсякъде.

И ще продължа с най-великото създание, което ми беше верен другар години наред и продължава, разбира се - Хари Потър. Aw. <3 Имах периоди, през които препрочитах всички части. Една след друга. Стигнех до последната и айде пак. Какво ми даде?! Спаси ме. От самотата.

После. После. Ой.

"Спасителят в ръжта" Селинджър.
Холдън.
Идол.
Ах.
След като я прочетох и седях. Просто си седях и не знаех какво да мисля, чувствам, говоря.

Книгите са много, много, много.
Само ще спомена следните имена: Джордж Оруел, Жан-Пол Сартр, Джордж Мартин, Шекспир, Джонатан Сафран Фоер, Маркъс Зюсак, Патрик Зюскид, Чък Паланюк и Чарлз Буковски. И смятайте, че всяка тяхна книга, която съм прочела, ме е променила.
Обожавам.

O, JESUS.
КАК ЗАБРАВИХ!

"451 градуса по фаренхайт" Рей Бредбъри
ЛЮБИМА! Най-великата, най-разкошна! НАЙ-НАЙ!!!!
Кларис.

Първата книга, която истински ме промени беше Хари Потър. Определено. Всеки един роман ми даде по нещичко. От първия до последния. Но...най - вече "Затворникът от Азкабан", "Огненият букал" и "Орденът на Феникса", тъй като героят, с който се "олицетворявам" е Сириус Блек. Много от качествата ми в момента се дължат на възхищението към него.
А самата поредица ми подари едни невероятни седем години. Въвлече ме в един съвсем различен свят. Когато прочетох последната книга...ами, за първи път през съзнателният си, зрял живот аз си позволих да помечтая.

Втората книга е "То". На великият писател Стивън Кинг. Мой идол, мой кумир. Това произведение ме научи, че човек не може да избяга от миналото си. Че то ще го следва докато не бъде затворена и последната страница от него.

Останалите книги на Кинг също са ми дали по нещичко. Като съберем всичко на едно място става една огромна бъркотия. Бъркотията мен.

LiverpoolTillDeath написа:

Първата книга, която истински ме промени беше Хари Потър. Определено. Всеки един роман ми даде по нещичко. От първия до последния. Но...най - вече "Затворникът от Азкабан", "Огненият букал" и "Орденът на Феникса", тъй като героят, с който се "олицетворявам" е Сириус Блек. Много от качествата ми в момента се дължат на възхищението към него.
А самата поредица ми подари едни невероятни седем години. Въвлече ме в един съвсем различен свят. Когато прочетох последната книга...ами, за първи път през съзнателният си, зрял живот аз си позволих да помечтая.

Втората книга е "То". На великият писател Стивън Кинг. Мой идол, мой кумир. Това произведение ме научи, че човек не може да избяга от миналото си. Че то ще го следва докато не бъде затворена и последната страница от него.

Останалите книги на Кинг също са ми дали по нещичко. Като съберем всичко на едно място става една огромна бъркотия. Бъркотията мен.

Made my day.

За мен лично:

Да убиеш присмехулник на Харпър Ли - невероятна. спасяваща. даваща надежда за мен и за човечеството.

На изток от Рая на Стайнбек - аааааааааааа. Тимшел. Ти можеш. Моето мото. <3

Хари, Хари, Хари.

Трудно вече някоя книга така ще промени всичко, но тя го направи. Не, че го осъзнавах. Не, че съм й го позволявала. Не, че след това не срещнах по-стойностни и по-мои си книги.

Но Хари Потър се появи в живота ми много рано и вероятно ще остане до края. Нямаше да пиша тук в момента, ако не я бях прочела, обикнала и израснала с нея, ако не чувствах героите като мои собствени, ако можех изобщо да си представя какво щеше да представлява действителността ми в момента без нейните страници.

Освен нея, ако изобщо може да има "освен" .. "Парижката Света Богородица" на Юго, разбира се.

Първите книги, които ми оказаха особено силно влияние и въздействие, всъщност бяха поезия. Първо тази на Вапцаров ми стана любима, когато я открих като дете в домашната библиотека и с духа си ме вдъхновяваше и посвещаваше в красотата на римите и това изкуство като цяло. Тя... бих казал ме беляза.
Много по-късно срещнах Яворов и естествено, като повечето, които са се зачели повечко,
(по мое мнение)се припознах в него и душевните му терзания, присъщи за по-дълбоките и
деликатни души.
След това вече беше Стайнбек и "Зимата на нашето недоволство". Тя просто ми повлия, за да не губя една част от себе си, каквато са книгите и изобщо изкуството на думите.