Герои на YordanTachev

Мирдин

Външен вид: Почти никой не беше виждал Мирдин. За много той беше легенда. Просто торбалан, с когото майките плашеха децата си, за да ги строяват. Овчари, посещаващи местните кръчми, твърдяха, че са виждали “нещо” в гората Каледония, онази дето е извън селото. Странна фигура, преминаваща между дърветата; космато създание, играещо си с овцете им, а после обръщащо ги по гръб и сучещо от виметата им. “И как разбра, че е точно Мирдин?” питаха слушателите. “Разбрах, защото чух пеенето.” твърдо заявяваше всеки един свидетел на “чудото на гората”. Според дългогодишната легенда Мирдин пееше. Подобно на петел, той пееше рано сутрин; подобно на славей, той пееше през деня и подобно на кукумявка, той пееше през нощта. Някои го наричаха “барда на Каледония”. Повечето старци, все още използващи стария говор, му бяха лепнали наименованието Мирддин Каледоненсис – Мирдин от Каледония. Множество художници обикаляха малката иглолистна горичка, в безуспешни опити да овековечат Мирдин в рисунка. Някои работеха по памет, рисувайки “диви люде” - космати полу- хора, метнали тояги през рамо, странстващи между дърветата със съчки, вплетени в къдриците на рунтавите им глави. Някои изобразяваха Мирдин с лира, седнал на скала, певец с животинска публика. Но колкото и много рисунки да направеха, колкото и много легенди и лъжи да разкажеха, жителите на Теекарм не отричаха, че никога не бяха виждали “барда на гъсталаците”.

Характер: Какъв характер може да притежава дивак, спящ по горските поляни, ядящт диви плодове и сучещ млякото на овцете? Бихме ли могли да възприемем заплетените мисли на подобно създание? Разбираме ли зверовете от гората? Знаем ли, защо някои вълчици изяждат малките си или, защо птиците летят в тъй стройни формации, подобно на въздушни армии? Обяснете ми, защо мъхът расте от северната страна на дърветата, а мечките катерят същите тези дървета и крадат мед от пчелите, които са ги жилили толкова много пъти, и иаз ще ви обясня що за характер притежава създанието, което пее, защото не се радва ня компания, с която да сподели. Чудно, защо горите винаги вървят ръка в ръка с песните?

История: Макар, че никой неможе да каже със сигурност, как изглежда Мирдин, много могат да ви разкажат историята му и то само, защото песните му носят такава голяма наслада, но също и тъгата на миналото. Според него самият, Мирдин е роден през 573 година, в град, чието име той не иска да произнесе, тъй тъжно е то...

С викове толкоз мощни
аз разпорих завесите нощни.
И пръв, пред сестра си в майчина прегръдка,
поех въздух- първа глъдка.

Семейство свято аз открих,
майка, татко аз любѝх.
С песни, приказки игри, без грях,
аз своя млад живот живях.

***

Мъж станах, висок и строен.
“Живот трябва да имаш устроен!”
В дом Божий задомих се,
дълго и усърдно замолѝх се.

Още хиляди прашинки изсипаха се.
Молитви много изнизаха се.
Първенец бях аз, но на по пръв от мене
паднах на колене.

Следвах дълго аз, пях и възхвалявах
делата господарски, аз винаги добре възпявах.
На битки, кръв, вик и плач
бях аз безмълвен съгледвач.

Господарят, Боже, замина на война.
Майка и баща.
О, трагичен аз, изгубих ги безследно.
Сестра Гвендид явно щях да видя за последно.


Пак бой, пак оръжия,
пак военни, борбени окръжия.
Песни, хвалби и оди,
където и Господарят ми да ходи.

Виковете седмици веч звънтят,
черни врани трупове ядат.
Господарят завтече се към мен,
изход да съзра бе целият наш обмен.

Гледах дълго, взирах се и после пак.
Небесните селения молех аз за знак.
Залутан из мрачни мисли, дебри,
зарад липса зароних сълзи едри.

Господарят разярен
за отговор нахвърли се към мен.
Липса на видение, чувствувах се виновен.
Дадох аз желан отговор, ала уви... Лъжовен.

Войниците щастливи скочиха за сражение.
Тръгвай, викат, получихме видение.
Вражите орди скокнаха към тях.
Боже, колко много кръв пролях!

Убих ги, Боже! Убих.
Своя Господар и лидер погубѝх.
Цяла нация прекрасна сринах,
а какво можах да свърша? Устата си проклинах!

Страх ужасен душата ми превзе.
Подкара хлабавите ми, глупашки нозе.
Бягах, скачах, тичах, без да спирам;
пътят си не желаех да избирам.

В гора тъмна бягам още.
Разкаяни песни пея ноще.
Това и само туй заслужавам аз-
лъжец, и богохулник, на Сатаната в короната- елмаз.

И моля не тъжете вий за мене!
Отивайте, махайте се реки с ромолене!
Чезнете птици, твари,
Че Мирдин и ваз ще вземе да поквари.