a Word Child
“We read to know that we are not alone.”
Любими автори : Сартр, Оруел, Паланюк, Буковски
Брой мнения : 126
Възраст : 30
От : Габрово
 | | Заглавие: Герои на zephyr. Съб Мар 24, 2012 2:58 pm | |
|  Реджина Лейн
"Мечтая.
Понякога си мисля, че това е единственото правилно нещо, на което съм способна."
Между другото имам дълга коса. Една такава преливаща в себе си всички нюанси на кафявото, което моментално би трябвало да ви сеща, че обожавам кафяво! (Което пък би следвало да ви наведе на мисълта, че уважавам хора, които не само, че забелязват цветовете, ала и говорят за тях.) А очите ми са зелени. От онова светло зелено, невидимо, на току-що изсъхнала трева. И зелено обичам.
Но и това не е важно.
Споменах ли, че обичам слънчеви залези?
Бих могла да се взирам в тях с часове. И разговарям със звездите. Те винаги ме слушат много внимателно. Защото аз не харесвам хората. Те също не ме харесват. Избягвам комуникацията с тях. Както и те с мен.
Всичко, което искам да кажа е, че съм адски труден човек.
От онези хора...
...които ги отминават, мразят без причина, изолират ги...
Тайнствено луда. Разбирате ли? Не че имам някаква лекарска "диплома", че не съм с всичкия си... но просто то ми е вродено да съм вечно откачена. Така се родих. *въздиша*
О...
Щях да забравя най-важното - к н и г и т е .
Хора, които не четат, ме плашат.
Хора, които не харесват мириса на книги, също.
Но най-много се плаша от факта, че съществуват такива, които не могат да се разчустват от допира на книга...
Постоянно чета.
През останалото време мечтая. И пиша.
| |
|
