Герои на marbrand.

Заглавие: Герои на marbrand. Чет Мар 15, 2012 12:31 am

Ан Стейт Феърлейн

Герои на marbrand. Bwy1344604127a

Щракнах с пръсти. Просто винаги обичах нещата да стават така, както аз ги искам. Лицето му се изопна в странна гримаса, гледайки коварната ми усмивчица, която така или иначе рядко показвах. Просто си бях такава – първичните инстинкти на хората при мен бяха заменени с други – не се смеех на първата чута глупост, а обмислях. И то дълго време. А сега определено си заслушаваже да се смея. Гледката, изписана като че ли с маслени пастели пред мен беше трудна да се опише. Обичах да записвам сънищата си, но след като се събудех, определено нямаше да мога да напиша този. Брат ми стоеше пред мен в цялата си прелест и ми даваше грозде. Колко глупаво. Сякаш това някога можеше да стане. Но обичах да мисля, че може. В повечето случаи беше хубаво да си представяш, че сънищата ти са реалност, защото можеха да те поведат в света на мечтите, където живота нямаше край, а хората бяха щастливи. Без тъжни лица и погледи, без необмислени действия и думи; без нищо, което можеше да нарани някого. Сякаш разбрал какво си мисля и защо му се смея, брат ми ме изгледа още по-странно и си тръгна. После попаднах в нещо като галерия, която беше пълна не с картини а със снимки. Ето там бях малка. Виждах как правя първата си магия – татко ми показваше и аз следях жадно всяко едно негово движение, а той с усмивката си ме окуражаваше, когато направех нещо не както трябва. Детската невинност още си личеше по лицето ми и ме караше да не приличам на себе си. На сегашната себе си. Може би ако обстоятелставата в живота ми бяха други, самата аз щях да стана друга. С усмивка на лицето се обърнах към следващата снимка с рамка, толкова ясна, явно я бях запаметила още тогава. Защото това беше една от най-големите трагедии в живота ми. Майка ми бе починала, когато бях на седемнадесет. А тя беше един от малкото хора, на които имах доверие в този мрачен свят, който често подлагаше хората на изпитания, непосилни за самотната човешка душа. На снимката плачех. Ясносините ми очи се бяха превърнали в големи почервенели кълба, от които капеха множество малки сиви капки, стичащи се върху нежните ми бузи. Загледах се невярващо – наистина ли бях изглеждала така? Толкова тъжна, студена, сякаш самата смърт се беше вселила в мен. Или не, защо всички възприемаха смъртта като тъжна? Може би беше весела, но просто съдбата й беше отделила тази мрачна мисия – да отнема животи. Ето защо не й се сърдех. Все пак някой ден щеше да дойде и за мен, и тогава щях да се видя с мама. Някога. Погледнах към следващата картина – бях в училище. Тъкмо завършвах. Бях щастлива. Един от малкото моменти в живота ми, когато това се случваше. И някак бях забравила за всички лоши неща, които някога са ми се случвали. Мечтаех. Вечерта на желанията беше тази, в която завърших училище. На снимката алените ми устни се бяха разтворили и показваха искрена усмивка. Една от малкото. Чисто бялата ми кожа бе почервеняла от щастието, което изпълваше цялото ми тяло с адреналин и го караше да трепти от безсилието да изразя това, което изпитвах. Високото ми и слабо тяло беше почти такова, каквото е в момента и черната ми коса се спускаше по раменете ми абсолютно права, каквато винаги е била. В тази вечер за първи път всички ме разбираха и това беше мигът, в който знаех, че си заслужава да живея. Обърнах лице към следващата снимка – тя ме показваше такава, каквато бях сега. Млада дама, в разцвета на силите си. С добро образование и работа, красива и желана, четяща, мечтаеща. Това, което бях, за мен беше достатъчно, но всеки ден си задавах въпроса дали съм достатъчна за другите. И странното беше, че никога не можех да открия смислен отговор. Всичко се замъгли и отново се размаза, сякаш е нарисувано с маслени пастели. Но този път сънят не се измени, а просто е събудих. Сините ми очи обходиха тавана на стаята, а след това се обърнах към шкафчето си. Взех една книга, седнах в леглото, все още завита под топлите кадифени завивки и започнах да чета. Да чета. Едното нещо, което можеше да ме накара да забравя скучното си ежедневие, едното.

Допълнителна информация

Родители: Амелия Силвърстоун и Ерин Феърлейн
Брат: Нейтън Феърлейн
Рождена дата: 21 декември 1983 година
Местожителство: Лондон
Особености: Магьосница е и има способността да създава всякакви организми - животински и растителни (без човешки)
Лик: Меган Фокс
Хобита и интереси: Четене, писане на художествена литература

Заглавие: Re: Герои на marbrand. Съб Мар 24, 2012 5:10 pm

Уилям Старк
- ползвам измислен герой към Песен за Огън и Лед, бъдещ владетел на Зимен хребет -

Външен вид: Дълга, тъмна коса, същата като на баща му. Очите - сиви и изразителни, като на всички от дома Старк и лицето му - бледо, но чисто, без нито едно петънце. Никъде. това представляваше Уилям за околните, а за себе си не беше нищо по-различно от обикновено момче, което не изглеждаше по-добре от другите. Но себеоценката почти винаги греши. Уилям беше доста висок, със силно тяло и както всички момчета на Вестерос, предпочиташе да върти меча на бойната арена, отколкото да чете книги. Това му и личеше - имаше мускулесто тяло за нищожните си шестнадесет години. Косата му бе къдрава и той обичаше да я държи дълга, но понякога го принуждаваха да я подстриже. Носът му беше чип, а устните - плътни. Обличаше се съвсем нормално и пригодно за един бъдещ владетел на Зимен Хребет - с кожени дрехи, малко по-изискани от тези на обикновените граждани.

Характер: Странен да се опише. Уилям беше доста противоречив, когато станеше въпрос за каквото и да е решение и променяше мислите си много бързо и често. Не обичаше да чете много, но когато се впуснеше в своя свят на фантазии, трудно можеше да бъде изведен оттам. Имаше навика да забравя често и то важни неща, а по-маловажните винаги помнеше, сякаш щяха да го изпитват за тях. Не се смяташе за красив, въпреки че държеше на външния си вид. От малък се бе променил много. Юношеството явно наистина променяше хората и в неговия случай го бе променило към добро. Като малък, освен бъдещ владетел, беше и разбойникът на Зимен хребет, което не се харесваше на баща му и малкият Старк често беше изпращан в 'карцера' или иначе казано да нощува в конюшните. Честото ходене там, го бе накарало да възмъжее и да попива всяка стъпка и ход на баща си, за да бъде също толкова успешен, колкото родителят си. Не се подчиняваше на жените и в това число на майка си, дори след пет нощи в конюшната. Можеше да раздава любовта си и го показваше пред братята и сестрите си, които наистина не можеше да замени с нищо друго. Мечтаеше. Желаеше някой ден да стане крал, да бъде запомнен в историята и правеше всичко възможно това да се случи. Не обичаше да говори за интимни неща, което качество почти никое момче по негово време не притежаваше. В свободното си време играеше с по-малките си роднини, но винаги, когато трябваше да прави нещо сериозно, сякаш ги забравяше.

История: Роден по време на войната във Вестерос. Той е първо дете на родителите си и бил едно от най-добрите им решения. Израснал е сам между студените стени на Зимен хребет, докато родителите му не му подарили сестра му, Силия. Малките веднага се разбрали и станали неразделни (още са), като в ръцете им стояло бъдещето на един то най-великите родове. Уилям бил много палав и на рождените си дни правел възможно най-много бели, хвалейки се на сестра си, която набръчквала нос и го подминавала. Старк менял характера си всяка година, което не позволявало на никого да го познава изцяло. С всяко едно дете, родителите му започнали да му отделят по-малко и по-малко внимание, затова той решил да им го върне, като стане по-близък с братята и сестрите си, отколкото те с децата си. Така и станало. Уилям растял с мисълта, че някой ден ще трябва да поеме поста на баща си и това му вдъхвало сила дори в най-нетърпимите моменти. Например тогава, когато разбрал, че чичо му бил убит отвъд Вала или когато научил, че баба му е починала.

Допълнителна информация

Родители: Лена Арин-Старк и Маркъс Старк
Братя и сестри: Силия Старк, дванадесетгодишна; Браян Старк, десетгодишен; Триана Старк, осемгодишна; Лиам Старк, тригодишен.
Рождена дата: 19 септември
Местожителство: Зимен хребет

» Герои на zephyr.
» Герои на Нокс
» Герои на YordanTachev
» Герои на McDreamiell
» Герои на Lalondale.