McDreamiell
Angel of happy ending
Любими автори : Т. Пратчет, К. Кондова, Дж. Ролинс, М. Райли, Й. Йовков, Н. Вапцаров и още много
Любим жанр : фентъзи, трилъри, приключенски
Брой мнения : 8
Възраст : 30
От : Силистра /надявам се скоро София/
 | | Заглавие: Герои на McDreamiell Вто Юли 17, 2012 8:33 am | |
| Смърт/по Тери Пратчет/
Възраст: Неопределима
Сили: Неопределими
Местоживеене: Навсякъде и отвъд
Отличителни белези: Черна роба, блестяща коса, подрънкващи пясъчни часовници и разбира се Гласът.
Пуф.
Но не обикновеното пуф. Едно такова неочаквано и различно. А различно в Неговия свят значеше лоша работа.
/I have no memory of this place./
Мрак покриваше всички наоколо и то от онзи, който се лепеше по теб и после със седмици не можеш да се оттървеш от него. Качулатата фигура се огледа или поне би го направила, ако имаше нещо в очните си кухини. Не беше свикнал да се озовава случайно някъде и под не беше свикнал, имам предвид, че му се случваше за първи път. Естествено първо заподозря Ринсуинд, който някак си успяваше винаги да се забърка с демони, магиизточници и други сили, които превъзхождаха магическите му сили. А те самите се мъдреха в непознати за човечеството територии, клонящи отвъд представимата близост до нулата, но това е друга история за друго време.
- ТИ ЛИ СИ СМЪРТ ОТ СВЕТА НА ДИСКА? - попита мистериозен глас. Трябваше да му се признае (на гласа), че успяваше да го докара по-гробовен и всепроникващи дори от този на Смърт.
- АЗ СЪМ СМЪРТ. ЕДИНСТВЕНИЯТ. - натъртването на последното имаше за цел да укрепи позициите му, които така или иначе трябваше да са безгранични.
- ВСЪЩНОСТ НЕ. ВСЕКИ СВЯТ ИМА СВОЯ СМЪРТ. ПОРАДИ НЕПРЕДВИДЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА (които накратко могат да се обяснят с гражданска война и революция) ОТ СЕГА ЩЕ ОТГОВАРЯШ ЗА ЦЯЛАТА МУЛТИВСЕЛЕНА.
Той вече отговаряше за цялата мултивселена. Или поне така си мислеше преди пред Него да се разкрият картини за милиони светове и вселени, създавани всеки ден от автори чрез техните книги, и всеки от тях се нуждаеше от Него. Не може хората просто така да живеят безкрайно подхранвани от пръстени, жезли, магия или слава. А ставаше дума и за орки, елфи, пиксита и още куп същества, които населяваха световете.
- ОТСЕГА ЩЕ МОЖЕШ ДА ПЪТУВАШ НАВСЯКЪДЕ И ЩЕ БЪДЕШ НАБЛЮДАТЕЛ НА СВЕТА. СИЛАТА ТИ ЩЕ Е ПО-БЕЗГРАНИЧНА.
- ТЯ И СЕГА Е БЕЗГРАНИЧНА. ВСЕ ПАК СЪМ СМЪРТ.
- ВЕЧЕ ИМАШ ПОЗВОЛЕНИЕТО НА ЛИГАТА НА СМЪРТ ДА СЕ НАМЕСВАШ ПРИ НУЖДА.
Това вече беше адски сериозно. Смърт не се намесва. Никога. Хората имаха достатъчно богове да го правят вместо Него, а и те самите се стремяха да нарушат всеки закон на природата. Сега оставаше и той да се намеси. Не можеше. Не беше правилно. Не беше Смъртско.
Добре че беше неподвалстен на единствените сили, доближаващите до собствените му - тези на чувствата, каращи всички да вършат глупости заради мълния в полето или някоя "беззащитна" красавица.
- АМИ АКО ОТКАЖА?
- ЩЕ СПРЕШ ДА СЪЩЕСТВУВАШ.
- ТОВА Е НЕВЪЗ... - но изведнъж последва поредната серия от картини, които го докараха максимално до състояние на страх - в Неговия случай гъдел точно под ребрата. Видя Мултивселената без Смърт. Беше ужасно. Немислимо. По-лошо и от това той да се намесва. По-лошо от това Ринсуинд да стане бог.
- ДОБРЕ.
Пуф. | |
|
