Моят стил на четене

Разкажете своите странни (или не чак толкова) книжни навици. Какво правите, докато четете; преди да започнете; след като свършите.. Изобщо целия процес на четене.

Не съм сигурна дали имам 'стил на четене'. Странно ми се вижда да го нарека така.
Способна съм да чета навсякъде, под всякакъв шум. Мога да чета в автобуса, докато чакам на спирката, докато вървя, докато говоря с някого (въпреки че не е препоръчително). Мога да чета докато слушам музика, докато някой ми бърбори на главата, по време на час, в колата, през междучасието.
Въобще винаги.
По принцип не си слагам книгоразделители, та често се случва да си търся страницата. Не ми отнема особено време, но после все си напомням да си отбележа на коя страница съм. И все не го правя. Една от чертите, които не харесвам в себе си.
Та, процеса.
По време на четенето трябва да правя нещо. Обикновено си хапя устната или си барабаня с пръсти по ключицата, или пък си играя с косата си. На моменти може и да не правя абсолютно нищо. Не съм се наблюдавала.
Ако стане нещо важно в книгата, трябва да я затворя и да се развикам на някой познат. Особено ако се ядосам. Ако е нещо хубаво, скачам на едно място и си пищя тихичко. Или прегръщам познати. Мда. В крайни случаи захвърлям книгата и съм й сърдита. Или стоя и се усмихвам като идиот и повтарям тихичко 'знаех си аз.' или 'не, не, не, не.'. Правя доста коментари (повечето мислени) върху действията на героите.
Обичам да пия чай, докато чета. Или да пия кафе.
Мога да чета седнала, излегнала се, с главата надолу, полупровесена от горното двуетажно легло и въобще всякак.
Случвало се е да прегърна книга, когато емоциите ми дойдат вповече.
Май това ми е 'стила' на четене.
Въпреки че не виждам нищо необичайно в него. Или пък уникално.
Забравих да кажа, че по принцип съм адски любопитен човек и често очите ми се плъзгат надолу по страницата и си развалям моментите. Мразя го това, но не умея да се спра. Понякога се налага да си закрия текста долу, за да не го чета. Сякаш погледа ми сам си отива на мястото и така си развалям цялата страница. Ужасен навик.
Не се сещам за нищо което да добавя.

Подобно на горенаписаното, аз също започвам да чета отдолу нагоре, когато прелистя някоя страница .-. Иначе трябва да ми е тихо, за да се съсредоточа достатъчно и да "вляза" в книгата, много държа на това да изживея историята. Нямам проблем да чета навсякъде, но не е същото, предпочитам да съм си вкъщи. Принципно съм изключително разсеяна и винаги се отплесвам, та...

Също толкова лесно се и отегчавам и си разделям четенето на глави - след всяка си правя почивка (много ме дразни ако си зарежа главата недочетена), иначе ми става безинтересно (нещото, което много мразя, защото колкото и да ми е интересна книгата, не мога да я "смеля" ако не е на малки порции). И след всяка прочетена глава ставам да се поразходя и да помисля мъничко :)
Общо взето чета страшно разпиляно, защото понякога не мога да си събера мислите и ми се налага да препрочитам някои неща. Друг път пък от любопитство прелиствам много напред, за да разбера какво става нататък.

P.S. И аз не си отбелязвам страниците. Но пък лесно си ги помня, защото винаги си дочитам започнатата глава. elma

Ето какво се случва при мен (може да ви се стори странно):
Обичам да чета на тихо и спокойно. Мога да чета през всяка част от денонощието, но препоръчително е да е вечер. Когато чета съм... "глуха". Абсолютно нищо не чувам. Така, че когато се зачета може да се говори, но преди това- Не. Но понякога се разконцентрирвам и ако чуя, че някой говори му се развиквам най-често. Като малка си отбелязвах с моливче страница и ред на книгата (до къде съм стигнала), после почнах с хартийка, а понякога просто си помня. Докато чета си избирам един герой (не винаги главният, понеже има гледам и характерите им) и сякаш се вселявам в него. Започвам да си представям всичко, сякаш се случва наистина, понякога дори се изпускам и започвам да чета репликите му на глас, но това не ми пречи и продължавам. Дори се чувствам, сякаш участвам във филм, но без камери или такива неща. Понякога си похапвам, докато чета. Едвам се отлепям от книгата. Е, понякога просто ми става безинтересна и я оставям, след около час пак го прочитам и докато се усетя, съм с няколко глави напред. Общо взето е това...

Обичам да чета. По принцип чета каквото ми се чете, обаче ако го няма, подхващам първата книга и заемам възможно най-удобна поза на леглото в спалнята или на дивана. Обаче винаги обичам да ми е тихо и в повечето случаи се нагаждам от това в коя стая кой е. Ако е майка ми - нямам проблеми, тя си чисти или си стои на компютъра, но сестра ми пуска музика и ми пречи. Та, мда. Като си намеря удобно местенце и си сложа възглавници за гърба, взимам химикалка и лепящи се листчета и си сядам/лягам. Обикновено първо лягам и така чета, обаче обичам да сменям позите. Имам предвид, че не мога просто ей така да си стоя като чета, обикновено по някое време сядам и се облягам, друг път лягам по корем и дращя с крака по стената, а понякога дори чета на бюрото (много рядко). Обаче винаги гледам да ми е тихо, както и да съм застанал, защото се разсейвам лесно, колкото и интересна да е книгата. Понякога чета в колата или автобуса, обаче ми е доста отегчаващо да чета, когато мога да гледам прекрасната българска/чужда природа. А и ми става лошо понякога... Та, пробвах да чета в лондонското метро прав и всъщност ми се получи, защото то на практика там няма какво да гледаш освен черните стени навън или опуленото изражение на някой англичанин, тъмнокож или индиец като те чуе да говориш на български. Но когато съм си вкъщи винаги си държа лепящите листчета и химикала наоколо, защото обикновено когато има някой интересен цитат, който мога да си заделя, или някаква мисъл ме е впечатлила, или изобщо нещо искам да си отбележа, си пиша номера на реда или бележката, която искам да вмъкна и го залепям към страничката, така че като се затвори книгата, малка част от листа да се подава извън нея. По принцип обичам да си отбелязвам докъде съм стигнал и намирам отнякъде разделители, които предварително намачквам, не знам защо. А ако не са разделители, отварям една чекмедже, в които има календарчета на 2012 от една фирма (сигурно са над 100), взимам си едно и си го ползвам вместо разделител. Пробвал съм и да слушам музика, обаче, тъй като прекалено лесно запомням текста, гледам да е нещо френско или само някаква мелодийка, иначе не ми се получава, тананикам си и мда. Странното е, че мога да чета пред компютъра. Слагам си книгата до клавиатурата или върху нея и си чета, понякога игнорирам хората с часове. Ако книгата е фентъзи, обикновено обичам да чета по една-две глави наведнъж, но ако е някакъв друг жанр чета докато не ми писне. Случвало ми се е да прочитам книга на цял дъх и накрая да стоя в леглото в 5 часа сутринта и да се чудя какво се случва. Докато чета обичам да не ме тормозят, тоест изобщо да не ми говорят, защото ставам, кхъм, раздразнителен. Обмислям си разни неща наум и размишлявам върху действията на героите. Понякога препрочитам едно изречение по два пъти, за да разбера точно какво искат да кажат. Ако има какво - ям докато чета. Или пия. По принцип една чаша кола (да кажем) се изнизва в устата ми за минута, но когато чета отпивам равномерно. Когато ми трябва време да обмисля нещо или просто да си почина от книгата. Ако сюжетът е прекалено силен или не мога да се разделя с герой, често правя почивки. За минути, понякога за секунди. Гледам тъпо в стената и се чудя защо така стана. Обичам също да душа книгите, ако са по-стари. Вдъхновява ме и после като почета малко и мога и да пиша. Имам гадния навик да не мога да се сдържа да видя какво става в пряката реч по-надолу (ако е към края на главата), защото при някои автори там става абсолютен обрат и напоследък съм забелязал, че си крия с пръсти интересното. Обичам да си щадя книгите и през повечето време не ги пипам, просто си играя нещо с ръцете или ги държа отстрани, докато чета.

П.П. Колко дълго стана poker face

Две неща правя, когато започвам/ще започвам/мисля да започвам да чета някоя книга:

1) помирисвам я
2) чета последното изречение

После вече мога да я започна.

Обичайно след прочита на първата страница познавам дали ще ми хареса. Обичам да са разделени на глави/звездички/части и да има съдържание (по ирония на съдбата собствената ми няма съдържание. touche).

Мога да чета навсякъде. У дома, в парка, в училище, в автобуса. На леглото, пред компютъра, пред телевизора.
Всякак: легнала, седнала, права.
И при всякакви обстоятелства: докато слушам музика, докато разговарям с някого (който, естествено, ми се вбесява, защо... ), докато върша други неща.

Мога да чета неопределен брой книги едновременно. Не издържам, знаейки, че притежавам страхотна книга, а не съм погълнала поне няколко глави. Затова почвам минимум по 9-10 и никога не спадам до една.

Чета ужасно бързо. Случвало ми се по 400-500 страници на ден да отхвърлям. Когато книга ми харесва.. ами, буквално не лягам, докато не съм я прочела цялата. После не мога да спя, защото мисля за нея.

А докато чета често си мърморя сама. Например: защо го направи? Защо пишеш толкова прекрасно? Защо аз не съм главният ти герой...
И често мисля как сякаш познавам самите автори. Толкова близки ги чувствам.

Докато чета се изпълвам със сили, вдъхновение, утеха, щастие, спасение, приятелство, любов. Всичко, което хората не могат да ти дадат. И се чувствам и леко мъничка, жалка.. разбирате ли... понеже съм човек, който пише, докато чета всички тези безкрайно гениални, брутално реалистични, убийствено разкошни книги... се чудя защо си мисля, че изобщо разбирам думите, живота, себе си.

Накрая като я оставя.. абе, най-разкошното чувство. Че не съм сама. Че има други, които разбират какво се случва; че е имало други, които са го разбирали.

Когато вляза в книжарница и хвана някоя книга, разтворя я, прочета няколко реда.. и изведнъж нещо ми се набива в очите. Дума, изречение, цитат.. и знам, че не съм сама. Знам, че това, което аз чувствам, което аз мисля, което аз харесвам... други го чувстват, други го мислят, други го харесват.
(случвало ми се е с цитати от Паисиевата история, боже, умирам от кеф, когато виждам, че и други го цитират.. я в предговора си, я из самата книжка; в подобни случаи просто ми се стопля сърцето <3 )

Хората мислят, че да четеш е странно.
А хората на моята възраст си казват, че съм луда, че чета. Аз пък се смея, че са толкова глупави и не са осъзнали какво губят и че изобщо не знаят какво е животът.

Всъщност.. аз просто не мога да дишам, ако през деня не съм прочела поне страничка. И ми се е случвало, примерно, заради някакво пътуване или друго нещо, да не мога да чета 24 часа. Господи, полудявам.