Любими стихове

Заглавие: Любими стихове Пон Мар 12, 2012 10:23 pm

Любимите ви стихове?

Заглавие: Re: Любими стихове Нед Май 13, 2012 9:59 pm

Ще пусна някои от тях. Поне тези, които съм си записала в тетрадката за по-специалните неща.

I like being alone.
I like drinking coffee alone, and reading alone.
I like riding the bus alone, and home alone.
It gives me time to think, and set my mind free.
I like eating alone, and listening to music alone.
But when I see a mother with her child;
A firl with ther lover;
Or a friend laughing with their best friend;
I realize that even though I like being alone,
I don't fancy being lonely.

I like stars
Yellow stars
Green stars
Red stars
Blue stars
I like stars
Far stars
Quiet stars
Bright stars
Light stars
I like stars
A star that is shooting across the dark sky
A star that is shining right
Straight in your eye
I like stars.

Puppet Show
by Anthony Jarell Alexander

You have the rights to love
and be loved as well.
The right to, not just break but, shatter from your shell.
Run free, run proud
sing to me and sing it loud.
Slacks and dresses spinning and twirling,
backs and arms bending and curling.
Dance like the puppets do
not seeing the strings touching you.

please puppet master loosen your grip
please god let his hand slip

Listen to me love theres no need
for the begging and the pleeding,
theres no reason for the weeping and the bleeding.
Never stray from whats true in your heart
and like a soft candle light,
it will guide you through the dark.

Now I've spoke with your master
it's not such a disaster,
he told me with no laughter,
"No one will ever out last her."

But the grey sky above has killed my sense of love
and with so much to talk about
but nothing left to say,
I bit my tongue
and just walked away.

Не тъгувай
Салис Таджер

Не тъгувай, макар да е тъжно
Не тъгувай, макар да боли.
Идва зима! Защо да се лъжем?
И студено е. Падат мъгли.

И понякога се свива сърцето.
Губят стойност най-скъпи неща
Няма птици! Угасват в небето
светлините. Ще дойде нощта.

Не тъгувай, живота е кратък
Всичко тук е - и пъкъл и рай
Всичко вземай и дай без остатък
работи и обичай до край.

Сбогом слънце! Защо да се лъжем.
И студено е. Падат мъгли.
Не тъгувай, макар да е тъжно.
Не тъгувай, макар да боли.

Аз не обичам
Висоцки

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

ЯРОСТ
Федя Филкова

Какво че съм поет, а ти си цербер?

Не искам и да зная за морето:
започне ли да вие, побеснявам
и думите излитат като пяна
от моята уста - подвий опашка,
когато моята в небето пише...
Аз имам кучи зъби, кучи сине.

Ръмженето ми пази рая.

МАЛКИ БОЛКИ
Тея Сугарева

по врата ми
преди сън умора

по ръката ми
над твоята топлина

по гърба ми
през нощта тръпка

по очите ми
през останалото време отсъствие

по лицето ми
в огледалото червенина

ти ли ме ухапа или
беше змийския език на зимата?

Жълто. Импресия
Пламен Антов

Жълто. Жълто до побъркване,
до задушаване, до изнемога жълто.
Под сянката на своите каскети
старците люлеят гърбави глави
подобно на хищни костенурки,
дъвчещи трева.

Потребител Брой мнения : 2

По принцип нямам много любими произведения от поезията, но има едно стихотворение, което се нарежда над всяка прозаична книга. Поне за мен.

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг

Заглавие: Re: Любими стихове Пон Юли 16, 2012 8:15 pm

Р. Бакалова

Spoiler:

К. Кондова

Spoiler:

Г. Христов

Spoiler:

Л. Стоилов

Spoiler:

П. Яворов

Spoiler:

П. Славейков

Spoiler:

Д. Дебелянов

Spoiler: