Nox Aeterna Потребител
Любими автори : Джордж Мартин, Едгар Алан По, Анджей Сапковски, Толкин, Gail Carriger Любим жанр : фентъзи, класика, исторически криминалета, ърбън фентъзи Брой мнения : 5 Възраст : 30 От : Велико Търново
| Заглавие: Lurking shadows Съб Апр 06, 2013 11:03 pm | |
| Вдъхновено от книгите за Diablo и Песен за огън и лед мастър поуст
Стъпките му оттекваха в мрака. От часове бродеше из древните коридори, като тук-там се прокрадваха ридаещи сенки на отдавна живели и забравени хора. Не разбираше какво казват, речта им бе също толкова древна, колкото мястото, което обитаваха. От известно време този квартал от старата част на града беше привлякъл вниманието му. Усещаше голяма концентрация на могъщи тъмни сили, а това събуди любопитството му. Аравас като най-голям град и столица на Южните острови също имаше своите тайни. Според легендите бил издигнат върху останките на древно селище на магьосници призовавали демони. С годините Аравас се разрастнал, станал най-богатият и красив град на Тринайсетте острова и хората забравили за злокобната история.
Бяха минали две години от Войната, в която некромантът бе изиграл решаваща роля и понастоящем заемаше поста на началник на градската стража. През офисът му, в подземията на двореца, минаваха поръчения и задачи от всякакъв вид, но най-вече такива, които изискваха повече магия и съживяване на мъртъвци. С тези той се заемаше лично и почти не му оставаше време да изследва града.
Сега Азад се опитваше да открие източника на тези сили. Радваше се, че не присъства на посрещането на делегацията от Хас, въпреки че присъствието му бе наложително. Дори и да е консорт на кралицата, това не го правеше благородник. Виктор ще се справи, той винаги се справя...
Не беше обърнал внимание че е стигнал до края на коридора. Призрачните сенки се стопиха на входа на гробница, в която се процеждаше бледа лунна светлина. Видя го ясно, макар да бе наполовина в сянка - имаше голяма глава с шест рога, изпод мазните рехави кичури коса проблясваше едно червено око, огромното му мускулесто тяло беше обвило каменна кутия.
- Кадиш нах назан... Азад. - избълва демонът с дрезгав провлачен глас.
Последва кратко мълчание. Некромантът успя да прикрие изненадата си, че съществото го назова по име.
- К-кой е там, Римон? - обади се нещо от саркофага. -Жив ли е, достатъчно ли е силен?Азад се усмихна в сенките. | |
|